Няма как да не сте чували за вдъхновяващата история на благотворителната кампания „АЗ ВЯРВАМ И ПОМАГАМ“. Създават я Владислав Николов и Антония Антонова още през 2015г. в нашия град – Варна. Тя е “първата в България най-дългогодишна съществуваща кампания за събиране на пластмасови капачки за рециклиране в помощ на недоносените бебета.“ В България 6 хил бебета годишно се раждат твърде рано. Грижата за едно недоносено бебе може да достигне 1000-2000 лв на ден. Целите на кампанията са: подпомагане с парични средства на отделения, където има недостиг на медицинска апаратура, нужна за оцеляването на човешкия живот, опазване на околната среда и образование чрез добър пример.
На сайта им (https://azviarvamipomagam.bg/za-nas) бихте намерили много впечатляващи истории, но аз искам да ви разкажа за нашето училищно преживяване, свързано с тях.
Ние вече няколко години събираме в училище капачки и ги носим на площада пред Православен Катедрален храм „Успение Богородично“, за да допринесем за успеха на тази благотворителност. А миналия октомври Юлиан – бащата на Крис, вече от четвърти клас, ни дари огромен метален контейнер за капачките във формата на сърце.
По случай деня на толерантността 16.11 поканихме Владислав да разкаже на учениците за своето дело. Рядко се случва в училището да цари такава тишина, на каквато станахме свидетели. Докато слушахме историята на хората зад тази благородна мисия, децата бяха спрели да се движат и сякаш поглъщаха жадно всяка негова дума. Няколко пъти имаше спонтанни бурни ръкопляскания.
Оказа се, че Владислав току-що беше оставил сина си на операция в болницата и беше дошъл при нашите деца, за да спази обещанието си да ни гостува. Споменавайки това, той се просълзи и аудиторията замръзна без да посмее да реагира външно на случващото се. Възрастни и деца стояха в очакване на разказа да продължи. Само едно момиче от 7ми клас последва вътрешния си импулс да се приближи до натъжения човек, да го окуражи с милувка и да му каже две-три утешителни думи. Разбрах, че след това му е написала писмо, което му е изпратила.
Навярно сте чували израза: „Няма нищо случайно“, или феномена на синхроничността. Настръхвам като си помисля за случилото се ден след срещата ни с Владислав. Същото момиче получи силна алергична реакция с опасност от задушаване и трябваше да извикаме бърза помощ. Лекарският екип дойде възможно най-скоро, разбира се, но познайте с каква линейка? ...
Оказаха на детето нужната спешна помощ. Взеха го в болницата и детето вече е добре.
Ако се чудите как точно се връща доброто, или вярно ли е въобще известното твърдение, че доброто се възнаграждава, ето ви безусловно доказателство. Един малък жест на съпричастност, една малка човешка грижа за другия под формата на емоционална подкрепа остави енергийна следа в пространството.
Мен няма нужда някой да ме убеждава в силата на доброто чрез видимия свят. Но представете си какво означава това събитие за децата. Тези, които станаха свидетели на едно уж случайно съвпадение, може би няма в бъдеще да подминат с лека ръка възможността да направят добро и може би не биха се усъмнили в справедливостта на живота. Аз вярвам...
По случай 17.11 - световния ден на недоносеността, можем да изпратим всичките си положителни мисли към недоносените бебета и техните родители, които в този момент се борят за правото си на живот и щастие.
Commentaires