От три години израстват при нас няколко младежи, които имат силен афинитет към компютърните технологии. Техните възможности и познания далеч надхвърлят съдържанието на програмата по МОН, която е неактуална (мнение споделено от учители по ИТ) за повечето деца в днешно време. В нашето училище тези деца не само са забелязани и подкрепени в посоката им на развитие, но периодично получават възможност да демонстрират уменията си в поддръжката на училищната техника. Тази година Никола от 9 клас сам проучи и подбра конфигурация, подходяща за нуждите на училищните занимания, събра оферти и ги предложи на ръководството. В резултат получихме няколко кашончета с части за компютри, които той и още двама помощници – Боби и Адин сглобиха за няколко минути пред очите ми.
-Как знаеш къде да монтираш това нещо? Не е ли трудно без ръковдство? – Питам аз недоумяващо.
- Вероника, та това е елементарно. – отговарят с неприкрита насмешка момчетата.
Боби от 10кл редовно преглежда всички копютри за нередности (включително моя личен) – простете непрофесионалния ми език. Знам че инсталира, подрежда, чисти от вируси, подобрява software-a. Понякога обучава колегите от училищния екип как да създават надежни пароли, да се пазят от phishing атаки или разни троянски коне. Докато Никола и Адин са хората от hardware-a по-скоро. И тримата умеят да създават сървари и полезни приложения също. Все неща, от които не разбирам и нямам влечение да науча. Те непрекъснато се усъвършенстват и споделят един с друг напредъка си.
Тези деца изглежда не само знаят какво правят, но в моите очи се справят абсолютно професионално. И всичко това в атмосфера на пълно разбирателство, сътрудничество и забавление, без подкрепата на компетентен учител. Кой ли ги е учил на това?
Признавам ви, че когато видя как учениците си помагат и работят в екип без предварителна организация, без специално да са били насърчавани, или обучавани на това, се изпълвам с благоговение. Това ми дава вяра за бъдещето на човечеството и ме вдъхновява. Най-важното за мен е, че тези преживявания изграждат тяхната реалност. Децата ще търсят точно такива взаимоотношения в живота си, защото са вкусили от сладостта на удовлетворението от добре свършена отборна работа. Няма нужда от награда под формата на похвала или висока оценка. Те заслужават – ще кажете и аз ще се съглася. Но има ли по-голяма награда от личното удовлетворение, формиращо усещане за компетентност, самоувереност, от чувството на неподправена радост, мотивиращо бъдещи инициативи?...
Аз знам от опит, че човек намери ли своето призвание в живота, дейността му се отдава безрезервно и може да постигне висоти в своята област напълно непринудено. Усети ли влечение към дадена материя няма сила, която да го спре. На това разчитаме в нашето училище. Това е наша ценност и се опитваме да създаваме подходяща почва за проявата и, за растежа и цъвтежа и. Реколтата в градината ни тази година е благодатна. Радвам се, че намерихме и време да споделим част от нашата радост с вас.
Можете да приемете на доверие, че тук се случват различни чудеса, защото е почти невъзможно да опишем всичко. Но можете и да ни дойдете на гости, за да видите сами, да усетите училищната творческа атмосфера със собствени сетива.
Добре сте дошли!
автор: Вероника Фурнаджиева
Comments