Преди всичко, трябва да сме наясно с факта, че агресивното поведение е инструмент, който децата, а и много възрастни използват, когато се чувстват заплашени и фрустрирани. Ролята на възрастните в едно училище е да направят така, че този инструмент да стане излишен. В основата на каквито и да било стратегии, стои разбирането на причините за агресията.
Нивото на агресия в демократичните училища по света не случайно е много ниско. Как е възможно това ще се опитам да обясня като споделя опита ни в нашето училище.
От къде започваме ние?
Разбира се, от нас самите. Много често възрастните смятат, че децата са тези, които трябва да бъдат „поправени“ и „дисциплинирани“. Но истината е, че децата отразяват отношението, което получават към себе си. Затова сформирането на екипа в училището – и тук не говоря само за учителите, а за всеки член на екипа – е задача много важна. На първо място не стои дипломата, а личностните качества на човека. След това започва въвеждащото обучение, през което учителите усвояват умения за ненасилствена комуникация, активно и емпатично слушане и други важни комуникативни техники. И това е само началото. Редовно след това правим срещи на екипа, така наречените интервизии, в които фокусът са нашите чувства, емоции, справянето с тях, получаване на подкрепа и грижа от колегите. Това е един непрекъснат процес на учене, който е изключително зареждащ, сплотяващ и обогатяващ. Така, грижейки се за нас самите, сме способни да се погрижим и за децата.
Как общуваме с децата?
Всъщност, формулата е много проста: можеш да дадеш емпатия, само ако си я получил. Затова ние просто създаваме и поддържаме връзки с децата, базирани на равнопоставеност, приемане и грижа.
Всяко дете в училище има свой ментор. Този ментор е член на екипа, който е получил правото да изпълнява такава роля. Условието е, че детето само избира своя ментор, от всички, които са на разположение. Целта на менторството е да се създаде автентична връзка на безусловно приемане, подкрепа и доверие между детето и възрастния, избран от него. Наличието на такова пространство на доверие и безопасност е жизнено важно за децата, и условие за израстването им. Децата преживяват какво е да си напълно приет, без нуждата да отговаряш на чужди очаквания, да си напълно себе си в среда на безопасност. В такава среда можеш да изследваш желанията си, постъпките, мислите и емоциите. В такава среда може да споделиш всякакви чувства, а възрастният е там за теб – да те изслуша, отрази и подкрепи, а при нужда да помогне в търсенето на по-адаптивна стратегия за общуване.
Конфликтите като възможност
В нашето училище не се плашим от конфликтите. Възприемаме ги като нещо ценно, което възниква във всяка общност от хора, имащи свободата да изразяват мнението си. Защо ценно ли? Ами защото различия в позициите има навсякъде в живота, и ако се научим да разрешаваме конфликтите си по начин, който е удовлетворяващ за всички страни, вече имаме безценна стратегия за успех, приложима във всяка житейска област. Конфликтите имат потенциал да учат на по-добро разбиране на себе си и другия. На пръв поглед конфликтите са израз на две или повече противостоящи и несъвместими желания. Но когато вникнем под повърхността и стигнем до нуждите, които искаме да задоволим чрез тези си желания, тогава става ясно, че не сме толкова различни и нашите нужди си приличат. Тогава ставаме по-склонни да потърсим решение, което е добро за всички.
Като метод използваме медиацията – процес, при който медиаторът е неутрална страна, подпомагаща участниците в конфликта да достигнат до решение, което е добро и за двете страни. Дали това е постижимо всеки път? Няма гаранция. Но самият процес във времето дава като резултат опитността, че освен да използвам юмруци, когато искам да постигна нещо, има и други, по-добри начини.
Значението на средата
Когато децата са потопени в среда, която не се основава на принуда и насилие в която и да било област, те някак естествено, чрез „осмоза“, усвояват такъв тип на общуване с другите. Взаимодействието между деца на различна възраст, което се случва свободно при нас, също подпомага този процес. Стимулирани да са колкото е възможно по- автономни и самостоятелни, често наблюдаваме как по-големите деца спонтанно помагат на по-малките да разрешават своите противоречия или просто да проявят съчувствие и подкрепа, ако някой е разстроен.
Какво постигаме по този начин?
Според нашето разбиране емоционалната интелигентност – това е способността да взаимодействаш ефективно и удовлетворяващо с другите, което се постига, само ако осъзнато разбираш собствените нужди и тези на другия. Това е и нашата цел в дългосрочен план. И въпреки че за постигането на дългосрочните цели се иска време, това съвсем не означава, че не се радваме на резултати, видими веднага.
Първо: агресията става излишна като инструмент за постигане на каквото и да е, и това ни се припомня почти винаги, когато в училището дойде дете от друга среда. Удовлетворяващо е да наблюдаваме промените, които настъпват с него, кога по-бързо, кога по-бавно.
На второ място: наказанието също става безсмислено и ненужно като инструмент пък за възрастните. (Тук вероятно ще има скептични, или категорично несъгласни с мен, но това е отделна тема, която иска нова статия : ) ).
И не на последно място: ученето и растежът във всяка една област са възможни само и единствено в среда на емоционална и физическа безопасност. Осигуряването на среда без страх и агресия е най-важното условие за всичко останало.
Таня Здравкова – основател на ЧОУ "Демократично образование Варна", ментор и учител