Образователно посещение в училища в Хамеенлина, Финландия

В рамките на проект 2024-1-BG01-KA122-SCH-000216818, финансиран по програма Erasmus+ през месец май 2025 година имахме възможността да пътуваме до Финландия и да прекараме една седмица в малкия, но красив и спокоен град Хамеенлина -  за да наблюдаваме отблизо учебния процес в две училища. Четирима учители от България посетихме учебни пространства, в които учат деца от всички възрастови групи - от най-малките до най-големите, включително ученици в последните етапи на средното образование.

Първото нещо, което ни впечатли, беше топлото и сърдечно посрещане -  напълно в противоречие с предварителните ни очаквания, базирани на клишето за студените и резервирани северни хора. Финландските учители и домакини се оказаха отворени, приветливи и с неподправено желание да споделят опит и да се погрижат за нашето преживяване.

Училищата, които посетихме, бяха изключително модерни, светли и красиво интегрирани в заобикалящата ги природа. Дворовете бяха зелени, естествени, без бетон и без изкуствено оформени зони. Прозорците разкриваха гледки към дървета и езера – сякаш пространството беше проектирано да създава усещане за покой и връзка с природата. Това, което силно ни впечатли, беше липсата на ограда с решетки, заключена входна врата или охрана. Училището беше напълно отворено – всеки от улицата би могъл свободно да влезе, да разгледа и дори да остане, ако пожелае. Въпреки тази пълна липса на контрол, нямаше тълпи от външни хора в сградата, нито деца, които да се скитат извън училищния двор. Това говори за дълбока култура на доверие, самодисциплина и отговорност – както от страна на децата, така и на възрастните.

Учебните пространства бяха впечатляващо гъвкави и адаптирани към различни нужди – децата можеха да избират дали да седят на мека мебел, високи маси с бар столове или стандартни чинове. Много от помещенията бяха проектирани така, че да се свързват помежду си при нужда. В класовете на по-малките ученици нямаше строга подредба – пространството беше отворено, с полукръгове от прегради, меки кътове и подвижни масички. Въпреки липсата на „перфектен“ ред, всичко излъчваше спокойствие и уважение - между учители и деца, между самите ученици или учителите. Личеше си, че училището е създадено с грижа за децата, но и за възрастните. Звукоизолацията беше приоритет – както в материалите на интериора, така и в начина, по който бе проектирана сградата. Въпреки големия брой ученици, никъде не се събираха шумни тълпи -имаше уютни общи пространства за всеки 3-4 класа, където децата можеха да общуват спокойно.

Финландия дълги години е възприемана като еталон за качествено образование - с акцент върху равния достъп, доверие в учителите, автономия в преподаването и хармонично съчетание между академично развитие и благополучие на учениците. Това впечатление се потвърждава до голяма степен от всичко, което видяхме на място -изключително добре проектирани пространства, уважителна култура на взаимоотношения и внимание към индивидуалните нужди.

Въпреки това, някои от финландските учители, с които разговаряхме, споделиха, че според тях славата на финландската система вече не отговаря напълно на реалността. Те изразиха притеснение, че навлизането на социалните мрежи и електронните устройства е започнало да влияе осезаемо върху интереса на учениците към ученето, върху концентрацията и академичните резултати. Един от преподавателите сподели и по-критично мнение относно пълната интеграция на ученици със специални образователни потребности в масовите класове – според него този подход не е довел до удовлетворителни резултати нито за децата със специфични нужди, нито за останалите ученици – поне не в академичен план.

Тези откровени мнения показаха, че дори в най-високо оценените системи няма перфектни решения, а и че предизвикателствата, свързани със съвременния живот и технологиите, са глобални.

Интересно беше да разберем, че учебната програма не се различава съществено от българската. Децата изучават сходни науки – въпреки, че нямахме възможност да се запознаем с преподаваното съръжание, достъпно само на фински и то от електронни платформи с органичен достъп само за националните училища. Това означава пестене на тонове напечатана хартия.

Предмети като изкуство, спорт и занаяти не са с по-голяма честота, както очаквахме. Оказа се, че спортът е предвиден с няколко часа по-малко седмично, отколкото в нашата система. За сметка на това, училището имаше ясна политика за движение и почивка – след първите два часа всички ученици излизат за 30 минути на двора. Учебната година на финските деца е с няколко седмици по-дълга, но успехът на оразоватлената им система със сигурност не се дължи точно на този факт. 

Особено впечатление ни направи зоната за занаяти – оборудвана с професионални дърводелски и металообработващи машини. Учениците имаха свободата да избират какво да изработят - от кухненски дъски до дървени възглавници за сауна, щитове и мечове. Процесът беше не само практичен, но и креативен, и носеше истинска стойност.

В гимназиалния етап учениците имаха възможност да практикуват избрания си профил директно в училището – чрез стажове в столовата и училищната кухня, участие в обслужването на училищния бар, декорация на зали за приеми, подреждане на маси и дори ремонт на училищни помещения. Това даваше на младежите реален практически опит и увереност в професионалните им умения.

Важно беше и че храната за всички ученици е безплатна и се осигурява от държавата. Менюто е съобразено с принципите на здравословно и балансирано хранене, като самите ученици също участват в някои от процесите. Имахме възможност да опитаме местно картофено хлебче с кашкавал – необичайно, но много вкусно преживяване!

Открои се и уважителното, топло отношение към децата – без напрежение, без строгост, без унижение. Учителите общуваха с чувство за хумор и с ясно съзнание, че отношенията и доверието са в основата на доброто образование. Един от преподавателите сподели:

„Ако си изпусна нервите – губя мача. За тях това е забавно. Трябва да намеря езика, който ще ни свърже.“

Учителката Ану, която ни развеждаше из училището, прояви изключителна грижа – въпреки контузия в крака ни закара с личния си автомобил на 50 км, за да посетим стъкларски музей. Там наблюдавахме процеса на изработка на стъклени съдове и се върнахме с красиви сувенири. Ану ни чакаше с часове, след което ни върна до хотела. На следващия ден дори ни взе с колата си, заедно с багажа, и ни заведе до гарата, купувайки ни билети – грижа, каквато далеч надхвърля рамките на програмата.

Друг учител – чаровен, забавен и отзивчив – ни покани на автентична финландска сауна на брега на езеро. Там, в компанията на неговото семейство, с домашна горчица и запален огън, преживяхме незабравима вечер. Дори една гарга, която открадна четири от наденичките ни, не успя да развали усещането за свързаност, уют и топлина.

Посещението в Хамеенлина беше не просто професионално преживяване, а истинско човешко пътуване – към нови хоризонти, нови приятелства и нова вяра в това, че училището може да бъде красиво, грижовно и свързано с живота.

Върнахме се вдъхновени – от спокойствието, от начина, по който хората се отнасят към децата, от вниманието към пространството и към нуждите на всички в него. Надяваме се някой ден да посрещнем нашите финландски домакини в България и да споделим с тях част от нашия свят.

Благодарим от сърце на програмата Erasmus+ за възможността да преживеем това – с грижа, уважение и вдъхновение, които ще носят дълго следи в нашата работа и мечти!