Знаете ли, че дясната половина на мозъка се развива първа? Това се случва до навършването на 3-4 годишна възраст. Същевременно, лявата част от мозъка започва да работи, едва когато децата са на около седем години. Затова и „първите седем“ се смятат за изключително важни за развитието на детето. „Логиката ще ви отведе от А до Я, въображението – навсякъде“ – Алберт Айнщайн
Лявото мозъчно полукълбо отговаря за езика, числата, грамотността, анализационните умения и времето. Това е логичната, пресмятаща, планираща, вечно заета част от нас, която ни държи вкоренени в прагматичния свят, а и в миналото и бъдещето. Дясната половина от мозъка, междувременно, отговаря за емпатията, интуицията, въображението и творческите импулси. Тук се чудим, мечтаем, правим връзки, тук се чувстваме живи. Чрез дясното полукълбо ние обитаваме едно безвремие, едно абсолютно съществуване. Докато лявата част от мозъка се интересува повече от резултата или продукта, дясната част се занимава много повече с процеса – важно е пътуването, не крайната цел. Остава ни да разберем и още един изключително важен факт: дясната половина на мозъка ни свързва с безграничното ни усещане за съществуване. Съществуването е нещо първично; затова и дясната половина от мозъка се развива първа; затова и казваме човешко същество, а не човешко дело. Лявата половина от мозъка е много по-ангажирана с правенето, с делата. Докато за малките деца, при които водещо е дясното полукълбо, напълно достатъчно е да съществуват. Важно е да знаем всичко това, за да можем да осъзнаем защо играта е толкова важна за ученето и развитието на децата и защо трябва да бъдем изключително внимателни с количеството учебен материал и момента на въвеждането му при децата; с това колко държим на резултата – това, което децата са постигнали в училище – за сметка на процеса – това, какви стават и как се чувстват, изучавайки света. Фактът, че дясната половина от мозъка се развива първа, е важна информация за работещите в областта на образованието, както и за родителите, когато става дума за избиране на подходящ тип обучение. Да се карат деца под седем годишна възраст да учат букви и числа може да се окаже вредно за малките им все още развиващи се мозъци. Неспособността да използват ума си така, както се очаква от тях, може да накара децата да развият т. нар. „заучена глупост“ – да смятат, че са неспособни и да изгубят естественото си желание да учат. Академичният натиск върху малките деца е симптом на едно общество, в което водещо е лявото полукълбо, или общество, забравило за детската площадка на дясното полукълбо. То е знак, че се чувстваме по-безопасно сред грамотността, контрола и сигурността на лявата част на мозъка, отколкото в неизмеримостта и тайнственостите, с които ни свързва дясната половина. Няма как количествено да измериш въображението, емпатията и интуицията; но естествено можеш да измериш по-горе изброените ориентирани към детайла функции, свързани с лявата половина. Но колкото повече налагаме върху децата тези измерими аспекти, толкова повече те порастват с усещането, че не могат да отговорят на очакванията! Нека си спомним, че животът не се свежда до уменията на лявото полукълбо, до постиженията ни в света. Животът е по-скоро тук и сега, връзките с онези, които обичаме, или дори с непознатите - нещо, което децата умеят така удивително добре: „Докато вървях към библиотеката тази сутрин, по тротоара срещу мен се приближаваха майка с дете, може би две-годишно“ – писа ми моя приятелка. – „Когато приближих, детето ме погледна, с едни толкова живи очи и когато му казах „Здрасти!“, то се наведе, вдигна едно мокро листо от земята и ми го подаде. Ах, с колко красота е изпълнен светът!“ Това е дарът на дясната половина. Докато лявата половина дели живота на парчета, дясната половина обединява. Затова бебетата не разграничават себе си от околния свят. Всичко е едно! Тези мъдри малки учители ни напомнят, благодарение на дясната част на своя мозък, че животът е в това да се радваш на малките неща, в очарованието и изненадите; в това да си тук и сега с някой друг, да го изслушваш, да слушаш между думите, а не просто казаното – него чува лявата логична половина. С помощта на дясната половина докосваме тайните кътчета в сърцето си и в сърцата на другите, онези скришни измерения, които придават смисъл на живота. Дясната половина е наистина детската площадка или поне онова, което ни свързва с нея. Нека децата живеят в това най-естествено състояние с помощта на неструктурираните игри и всичките им разновидности като драскане, любопитстване, чудене и измисляне. Хората с добре развито дясно полукълбо могат да използват по-добре инструментите на лявото си полукълбо. Това е целта на лявата част на мозъка: да служи на дясната – правенето служи на съществуването. Съществуването е почвата, в която растат нашите планове, действия и детайли, ако искаме да бъдем пълноценни вътре в себе си и полезни за света. „Интуицията е свещен дар, а разумът е верен слуга. Изградили сме общество, което цени слугата и е забравило за дара.“ ~ Алберт Айнщайн Превод за Център за детско развитие "Малки чудеса": Маргарита Тенева Източник: https://www.vincegowmon.com