Всяка ненасочена от възрастен игра носи свободата да изследваш заобикалящия те свят, да се развиваш емоционално, да твориш. По този начин всяко дете изследва собствените си граници, както и тези на другите. Любимите игри са онези, които касаят големи височини, бързи скорости, опасни инструменти и елементи, боричкане и груба игра, изчезване/изгубване. Разбира се, те носят тръпка, защото съдържат в себе си доза риск. Но точно в тези игри, децата могат сами да определят рисковите нива на заниманията си, както и на собствените си граници. Подробно разказва за това Петя Гиева в интервюто "Рисковете да пораснеш": https://uchimse.blogspot.com/2019/11/blog-postriskovaigra.html?fbclid=IwAR0JQPV4kGP12l9bWo6Ubdp5DYNeazxFW0ggHi9lDnoPHbDAOILb-CFC5EI