Нашите ценности

Нашето училище е преди всичко една жива общност със свои ценности, които полагат основите на всички процеси наоколо. Те отразяват нашите споделени вярвания, цели и стремежи и задават посоката на нашето развитие. Ценностите на нашата общност са:

Свобода и отговорност

Неслучайно тези две понятия присъстват заедно в нашето мото: „поемеш отговорност за пътя си…“. Неотлъчно вървящи ръка за ръка, за нас те са двете страни на една и съща монета.

От едната страна е свободата, със своите мноогобразни проявления:

• Свободата на изразяване – открито общуване, творчество във всевъзможни форми, предприемане на нови начинания;

• Свобода на избор – самоуправление и саморегулация в общността чрез непрекъснато обогатяване на опитността, даване и приемане на обратна връзка и израстване чрез саморефлексия. Самонасочено учене, което дава на всекиго пълна свобода за самостоятелен избор какво, кога и как да учи и да изследва, като част от личния си житейски и образователен път. Учениците имат свободата да преследват собствените си мечти и цели, което подпомага осъзнаването на личния им принос към успеха. Всяко дете има свободата да определя само за себе си значението на успеха.

•  Свободна игра – заложена като естествена човешка потребност, тя има фундаментална роля в развитието ни от най-ранна детска възраст. Свободната игра ни позволява да взаимодействаме със света около нас посредством преживяване, което неминуемо е свързано с преминаване през широк спектър от емоции и трупане на безценен опит. Това води до трайни здравословни ефекти върху растежа и развитието. Ученето чрез правене и преживяване, често случващо се в игра, е на почит в нашата общност. Времето за свободно взаимодействие в училище е безценно. Децата се самоорганизират, определяйки сами „правилата на играта“. Учат се да общуват, да вземат решения и да разрешават проблеми. Развиват увереност в собствените сили и направляват творческата си и съзидателна енергия.

От другата страна е отговорността, защото без отговорност няма свобода, и обратно:

• Отговорност към себе си – към мислите, чувствата, емоциите и действията си. Към здравето и благополучието си. Към собствения си път в образованието и в живота.

•  Отговорност към другите – към споделените ценности на общността, към задълженията, които всеки има, наред с правата си, като част от тази общност.

Отговорността включва осъзнаването, че си едновременно част от цялото и отделна личност, със своите нужди и граници. Да „отговаряш“ значи да реагираш, а всяка реакция влияе. Припознаем ли силата да избираме своите „отговори“ и реакции на случващото се в нас и около нас, вземаме живота си в свои ръце.

Грижа за емоционалното благополучие

В нашата общност няма нищо по-важно от емоционалното благоденствие и безопасност на всяко дете (включително и на превърналите се във възрастни). Всички ние, осъзнато или не, непрекъснато изпитваме емоции, от чието управление зависят всички аспекти на живота и добруването ни. Доказано е, че кухият израз „успешен и щастлив живот“, който всеки пълни с различно съдържание, зависи не толкова от интелектуалното развитие, академичните постижения и високото IQ, колкото от така нареченото EQ – емоционалната интелигентност и тясно свързаната с нея социална компетентност. Емоциите, както е известно, влияят пряко и на физическото ни благополучие.

Затова вярваме, че нито отделният човек, нито общността може да расте и да се развива пълноценно, без непрестанна грижа за психоемоционалното здраве. В какво се изразява тя при нас? Ученици и учители, деца и възрастни в нашето училище, заедно се упражняват в това да забелязват и назовават своите чувства и потребности, да отстояват себе си, да зачитат своите и чуждите граници. Учим се да общуваме ненасилствено, да проявяваме емпатия, което повишава доверието и заздравява отношенията помежду ни. Физическо и интелектуално натоварване се редуват с почивка за ума и тялото, по всяко време на деня, в полза на хармоничното възстановяване и израстване.

В подкрепа на емоционалната грижа за учениците, на разположение на всички деца и тийнейджъри има личен ментор, избран от самите тях. Менторът предоставя внимание и подкрепа на подрастващия, който може да сподели с него своите вълнения и тревоги, своите радости и трудности, в защитена среда, насаме, в предварително уговорена среща, встрани от всекидневните учебни и междуличностни процеси. Отношенията ученик-ментор се градят върху взаимно доверие и ненасилствено общуване. Менторът се грижи за съхраняването на психоемоционалната деликатност на децата и за подкрепа при овладяването и справянето с динамично развиващата се психика на юношите. Това е човекът, който проследява цялостното личностно развитие на всеки отделен ученик, присъства в процеса на неговото израставане и му помага, в случай че е помолен за това.

Връзка с природата

Ценим полагането на грижи за връзката с природата – както вътрешната, така и външната. Защото само човек, имащ добра връзка със себе си, може да се свърже пълноценно с останалите и със заобикалящия го свят.

Успоредно с грижата за емоционалното благополучие и създаването на условия учениците ни да са в здравословна връзка със себе си, поощряваме общуването и с външната природа. За нас тя е леснодостъпна, защото училището ни се намира сред гора и чист въздух, далеч от градския шум.

Природата е естествената образователна среда. Нищо не може да замени часовете (и уроците, на които природата учи), които децата от нашето училище ежедневно прекарват навън – било то в свободна игра или в организирани дейности като градинарство, строителство с подръчни материали или поддръжка и облагородяване на откритите общи пространства.

Връзката с природата е и връзка с естествения биологичен ритъм и вродените ни нужди. Свободната и спонтанна игра на открито усъвършенства сетивата, развива въображението, стимулира работата на мозъка и позволява на децата да подобрят способностите си за запаметяване и фокусиране върху учебни дейности. Здраве за ума, духа и тялото едновременно!

Равнопоставени взаимоотношения

Учители и ученици, деца и възрастни, ръководители и служители, целият екип – всеки в нашето училище е важен, точно колкото другия. И участва наравно с останалите във вземането на решения за нашата споделена общност.

Всяка седмица в училището се провеждат общи събрания, на които деца и възрастни имат равнопоставен глас. Тези събрания са в основата на управлението на училищния живот.

По всяко време всеки може да формулира/внесе свое предложение, за което да събере съмишленици и да ги убеди, че идеята му е важна и те трябва да гласуват в нейна полза. Така например, учениците могат да създават или да отменят правила, да внасят свои предложения за нови занимания и др.

По време на самото събрание всички предложения подлежат на обсъждане и гласуване от страна на всички участници, като за приемане или отхвърляне действа мажоритарният принцип, при наличие на кворум. Децата се учат да изразяват аргументирано мнението си, да отстояват позицията си и да приемат съществуването на различна от тяхната гледна точка.

Целта на демократичното образование е подрастващите да имат съзнанието (подсигурено с трупане на опитност), че животът им зависи от тях самите – от изборите, които правят и отговорността, която носят за тях. Това е основа за тяхното израстване като активни граждани в обществото.

Автор: Александър Угрински