Ах, колко са красиви сега старите столове, които стояха грозни и обелени в дневната ни стая вече две седмици. Гледах ги и се чудех какво ли ще излезе от тях? Струваше ми се, че дори боядисани те ще продължат да са все така грозни и скучни. За мен най-лесното и просто решение е да се купят нови столове. Но Венци - не и не! Щели да станат много красиви, шарени и да създават настроение - така каза тя!
И когато Вероника съобщи: "Деца, днес ще боядисваме столовете! Всеки да вземе по един стол и да слиза на двора!" само дето не припаднах.
"Ама как така - помислих си аз - нямаме никаква подготовка! Децата не са с подходящи дрехи... А съседите - предупредили ли сме ги? Столовете не трябва ли да се ошкурят преди това? Ами четки? ....Бои?....А те знаят ли как ще боядисват?..."
- Спокойно бе, Бистра! Айде по-добре не слизай долу, че може да припаднеш - Вероника ме погледна укорително и иронично, и слезе по стълбите с осанка, която казваше: "Знам какво правя".
Реших да се успокоя - все пак няма да нося аз отговорност, нали така? Освен това не разбирам нито от боядисване, нито от рисуване. Изобщо в семейството ни никой не рисува. Дори и детето. То, милото, дори оцветява само в един цвят - както ще видите по-долу. Все пак майка му и баща му рисуват единствено къщи, поляни и дръвчета.... Пардон, баща му само къщи - от квадратчета и триъгълничета.
И тъй, децата бързо се обуха, съвсем демократично си избраха всяко по един стол и заслизаха надолу по стълбите. Приличаха на мравки, които носят листа - нали сте виждали - едни такива малки мравчици, а носят едни такива големи листа над главите си.
Реших, че ще се възползвам от спокойствието и седнах да си пиша нещо - за писане винаги има много, а и в това поне ме бива.
След около 15 минути не се сдържах, надникнах отгоре през прозореца и.....направо зяпнах!
Долу децата бяха облечени в специални костюми, представляващи голям черен чувал, през дъното на който бяха пробити дупки за краката, а краищата му бяха вързани за рамената им - изглеждаха почти аристократично, докато се движеха напред назад в двора. Всяко с четка в ръка, рисуват ли рисуват. ДА - те не боядисваха, а направо рисуваха! А столовете - красота! Нищо общо с оригиналите. Цветни, приказни, шарени, фантастични!
Оставих всичко и хукнах надолу по стълбите.... Слязох долу, но .... почти веднага хукнах обратно нагоре, защото бях си оставила и телефона, а това трябваше да се заснеме.
А децата - щастливи!
- Виж моя стол! Хубав ли е?
- Виж и моя!
- Моя харесва ли ти?
Ах, тези прекрасни наши феи - Венци и Вероника, които измислиха и организираха това. Ако трябваше аз да го направяяяя.....щях да купя една боя и да се тюхкам колко ще се изпоцапат децата и колко ще се изцапа наоколо и дали изобщо ще излезе нещо от това.
Така се радвам, че всички ние сме различни. Защото все пак, ако пък мен ме нямаше, вие нямаше да четете този пост, нито пък щяхте да бъдете свидетели на този весел и усмихнат ден!
Бистра Иванова - 2017