ДА ПРАВИШ КАКВОТО ОБИЧАШ?

Updated: Aug 11


От няколко дни нямаме ток в главното ни фоайе - както се казва "пада ни шалтера" - бушоните изключват.

Обадихме се на електротехника на сградата.

Тъкмо бях излязла за половин час след обяд, когато ми се обади Марина:

- Един господин те чака.

- Попитай го може ли да изчака 5 минути?

- Каза, че може.

- Ок, идвам веднага- казвам, и на бегом се прибирам в училище.


Гледам мъж на моята възраст между 45 и 50. Добре облечен.

- Здравейте - подавам му ръка - мене чакате!

- О, вас ли чакам? Приятно ми е. Аз съм електротехника... Какво не работи?

- О! Помислих, че сте някой татко?! - усмихвам се.

- Ами, татко! Аз вече дядо ще ставам - отговаря и той в същия тон.


Завеждам го при бушоните и обяснявам какво не ни е наред с тока.

Докато гледа таблото ми задава въпрос:

- Това тук да не е финландско училище?... - пита ме леееко критично.

- Не, не е финландско.

- ... Дето всеки може да прави каквото си иска?... - почти пренебрежително.

- Мммм, не.... не е финландско и не е точно така...


Очевидно това, че децата могат да правят каквото обичат и искат, дори и през ваканцията, не се понрави на нашия електротехник... Но не успяхме да продължим разговора, защото той трябваше да си вземе инструментите, а аз да се занимавам с децата....А в момента беше един хаос - част от децата си правеха база със столовете в едната стая - стана истински бастион. Други плетяха чантички и гривни в другата стая. Трети се разхождаха безцелно в търсене какво да правят. Четвърти просто седяха и "скучаеха" /днес това е много популярно сред децата/. Наоколо беше разхвърляно след цял ден игри - все пак лято е, ваканция, нали? За жалост нашия електротехник хвана точно този хаотичен момент. Трябваше да дойде рано сутрин да види колко всичко е подредено и спокойно - няма шляене и разхвърляне. Всичко е мирно и тихо. А той?! Идва в края на деня, моля ви! От тона му разбрах, че явно обстановката потвърждава мнението му - че на тези училище, дето всеки може да прави "каквото си иска" не им е чиста работата.


А аз отново съм в размисъл....Явно проблемът с разбирането за свободата, законите и прилагането им е много дълбок. Не само с нашия електротехник. С всички ни.


Да можеш да правиш това, което желаеш се разбира като нещо много лошо, порочно и зло. Трябва непременно някой да ти казва какво да правиш - това според българите е добро. Ако някой ти нарежда как да учиш, какво да учиш и кога да го учиш - това е добро. Това е то дисциплиниране. Но ако можеш да учиш нещата, които са ти интересни, ако можеш да избираш как да прекрваш ако не друго, то поне ваканциите си, ако можеш да правиш това, което на теб ти се иска в даден момент - то това непремнно е нещо много вредно.


Децата трябва да нямат лично мнение. Не и докато пораснат. Когато "си вземат паспорта", тогава да! Ноооо, до тогава - да мълчат, да изпълняват и толкоз! Добре де, ама откъде ще дойде това лично мнение, ако никога не си го изграждал?... Ако можеше заедно с личната карта да ти издават и лично мнение - еха! Тогава всички българи биха били радостни и щастливи. На 18 си и хоп - получаваш и лично мнение! Ставаш мислещ човек и си щастлив!... Уви, някои хора цял живот я карат без лично мнение. Все трябва някой друг да им каже какво да мислят.


Учудвам се и как повечето от родителите смятат, че е нормално децата да недоволстват, когато трябва да учат всичко, което име се налага. Смята се, че те винаги ще са недоволни, ако трябва да учат нещо и че точно така трябва да бъде. Те да недоволстват, а ние да ги караме! Колкото повече не искат, толкова повече трябва да ги караме, иначе ще станат много вироглави и ще правят каквото си поискат... Дали пък това мислене не е част от проблема, който възниква, когато децата влязат в пубертета и вече не успяваме достатъчно добре да ги КАРАМЕ да правят КАКВОТО ИСКАМЕ?! "Работата на децата е да учат и да правят каквото им се казва" - така мислят повечето родители. Важно е децата да нямат свободно време, за да не се занимават с глупости. Трябва да са заети през цялото време, при това с неща, които считаме полезни за тях. Тогава, ако спазват нашата програма и посещават достатъчно полезни занимания, тогава ще станат хора! Тогава ще успеят и един ден, когато пораснат ще имат способностите да нареждат правилно своя живот.


"А защо да не опитаме друг подход, моля?

С принуждение? Ресто - не струва!" - позволявам си да прекроя Вапцаров, простете ми.


А защо не опитаме друг подход, хора?...Какъв обаче?....


Оставям темата недовършена. Нещо ми подсказва, че тепърва много, много ще мислим и пишем по нея.


Бистра Иванова - 2017

16 views0 comments