• Демократично Училище Варна

ИМА ЛИ ПРАВИЛА В ДЕМОКРАТИЧНОТО УЧИЛИЩЕ?

Updated: May 8


- Яна, с голямо нетърпение очакваше да дойдем тази сутрин - каза майката на симпатичното седемгодишно момиченце, докато се настаняваше в нашия малък офис, за да попълни документите за лятното ни училище - от вчера говори как иска да дойде в демократичното училище.

- О, сигурна съм, че при нас много ще й хареса - отговорих. Въпреки, че в началото на лятното ни училище имаше моменти, в които се притеснявахме дали програмата ни ще се хареса /все пак това ни е първи сезон/, се оказа, че всички деца се чувстват прекрасно при нас. Затова бяхме натрупали опит и впечатления от отзивите на децата и техните родители и думите ми не бяха случайно казани.

- Не се и съмнявам, че ще й хареса - каза тя като ме погледна - щом като при вас няма никакви правила....


Не можах нищо да отговоря. Бях леко шокирана да чуя това твърдение. Останах замислена - такава ли е нашата репутация? Няма никакви правила??

На първо място това съвсем не отговаря на истината.

Във всички демократични училища, разбира се, има правила.


Всъщност в демократичните училища правилата вероятно са ПОВЕЧЕ отколкото в другите училища. Причината за това е проста - винаги, когато има нужда от правила се измислят такива. Често, за да се спазва едно правило, към него се пишат доста "подправила", или казано по-точно това е нещо като "наредба" как точно да се спазва даденото правило. Например имаме правило, че всички деца могат да скачат на батута по 5 минути. По-нататък обаче в "наредбата" за батута е описано по какъв ред да става качването, каква бройка деца могат да скачат едновременно, какво се прави, ако някое дете иска да влезе, когато другите вече скачат, могат ли да скачат по-малко на брой деца и т.н. Всичко това е измислено, написано и одобрено от всички деца и възрастни в училището, и се спазва от всички. /Е, в случая ние, възрастните, не скачаме, макар че би било чудесно/.


Правила се създават, когато възникне нужда от тях. Всеки в училище - дете или възрастен, може да предлага да обсъдим и приемем дадено правило, като неговото обсъждане и приемане задължително става на общото събрание, където всички - и децата, и възрастните имат по един глас. По същия начин става и отпадането на правила, които се оказват нефункционални или ненужни.


Най-хубавото в демократичното училище е, че когато децата сами предлагат и гласуват правилата, те много лесно и охотно ги спазват. Сами следят кой как спазва правилата и могат да напишат оплакване, ако вие например, пребивавате в училище, но не спазвате правилата. Правилата са еднакви и за децата, и за възрастните....Изненада-а-а!...Ако сте директор в демократично училище не можете да си ядете закуската в кабинета, докато има правило всички да се хранят в трапезарията. И вие, макар да сте директор, ще се храните в трапезарията. Нищо, че имате неотложна работа . /Ако е твърде неотложна стоите гладен./

Мдааа, демокрацията си има такава "лоша" черта, че законите трябва да се спазват от ВСИЧКИ.


Ето някои от другите ни правила:


Не пречим.

Не нараняваме.

Не викаме.

Не блъскаме вратите.

В училище тичаме само "на мълчанка". /Първоначално това правило беше "Не тичаме в училище". Но се оказа, че когато времето е студено и децата не могат да излязат, все пак имат нужда от някакво раздвижване. Питахме ги, дали могат да тичат без да викат. Оказа се, че ДА. И така заедно модифицирахме правилото във вида, в който го прочетохте току-що. И това му е хубавото в демократичното училище - правилата се променят според нуждите, не според представите на някой си./

Всеки може да влиза във всяка стая, стига да не пречи на заниманията там.

Храненето става само в трапезарията...


Имаме и още правила, но тук целта ми не е да публикувам списък с тях, а просто да дам пример.


Сигурно се питате какво става, когато някой не спазва правилата?

Ами да, случва се - къде по невнимание, къде експериментално, така да се каже. Тогава всеки, на когото неспазването на дадено правило пречи, може да подаде оплакване, и въпросът му се отнася до Съдебния комитет.... Какъв комитет ли? О, това е друга тема. И за това ще ви разкажа, някой друг път.


Но да се върна на въпроса на нашата майка - има ли някакви правила в демократичното училище? Подтекстът е по-дълбок от текста. И той е свързан с нашия горчив, български опит с думата "демокрация". Някак си ние, българите, все още не знаем какво е истинска свобода. Когато някой е бил цял живот роб и изведнъж стане свободен, той не знае как да живее свободен - или си остава роб и чака някой да му казва какво да прави и да го наказва, или започва да върши луди неща, без да се съобразява с другите - "свободия". А истинската свобода е там, където има граници и закони, избрани от всички и спазвани от всички. Така де - за правила говоря. Без граници, без правила, няма и свобода.... Бъди свободен да правиш всичко, каквото би искал, но спазвай правилата на общността. Тук някой ще повдигне въпроса за етиката и морала. Но това също е друга тема. Сега говорим за правилата ...


Та, ние, българите си представяме нещата така - или някой ни натиска главата ниско долу, или настава анархия. Толкова сме крайни. Защото имаме горчив опит с демокрацията. Да, ние всички НЯМАМЕ истински опит с истинска демокрация. Но се надяваме, че можем да я постигнем в една малка среда, където ние сами определяме правилата и сами доброволно ги спазваме. Не е ли това една чудесна основа за подготвяне на хора, които да са активна част от едно гражданско общество?!


Бистра Иванова - 2017

21 views0 comments