• Демократично Училище Варна

УЧЕНЕТО - ЧАСТ ОТ ЖИВОТА?

Updated: May 8


Един от основните принципи на Демократичното образование е следният: "Ученето се осъществявав под най-различни форми и начини - игра, наблюдение, разговор, беседа, преживяване, експеримент, лично изследване, проекти, индивидуални уроци, групови занимания.... Този тип учене е задължителна част от дните в Демократичните училища."


Четях всички тези изброени по-горе начини за учене в един документ на демократичното училище в София .... и изведнъж .... ми стана кристално ясно колко МНОГО, МНОГО, МНОГО губят децата, на които се предоставя САМО АКАДЕМИЧНИЯ НАЧИН на учене. Академичното учене е толкова дълбоко вкоренено в нас - школуваните хора, че се е превърнало буквално в ЕДИНСТВЕНИЯ начин на учене. Ако детето не посещава курсове или школи, или традиционно училище, за нас все едно то изобщо не учи.

Колко ограничаващо, колко стагниращо е да учиш само това, което ти дават и то само по един същи начин - седиш или стоиш и някой ти казва какво да правиш, какво да пишеш, какво да казваш ...


Представям си, че съм един средностатичстически ученик. Във времето, в което не си на училище или на някоя школа, спорт или организирано мероприятие, се налага да си пишеш домашните ... Трябва да прочетеш и някоя задължителна книга - една, две страници поне. После най-накрая ти остава малко лично време - естествено да изгледаш някой филм или да поцъкаш на телефона. Ако имаш късмет и наблизо живее твой приятел може и да имаш време да се видиш с него.... ако той самия не е на някое организирано от родителите му занимание. Вечеря , няколко думи или кратък разговор с вашите как е минал деня и .... това е.


Чета пак всички тези изброени по-горе - наблюдение, разговор, беседа, преживяване, експеримент, лично изследване, проекти. Колко ценни и важни за нашето развитие са разговорите с някой по-опитен, по-голям от нас или с добър приятел... Колко интересно е да се задълбочиш в нещо, което те интересува - ТЕБ ЛИЧНО... Колко е изграждащо да имаш преживявания, които да си спомняш и върху които да разсъждаваш... Колко е вълнуващо да експериментираш... Та нали това са уроците на живота ?! Да участваш в беседа за нещо което те вълнува, или за нещо, за което не си предполагал че съществува, да изразиш мнение, да се замислиш..... Да учестваш в проект, заедно с други деца, интересуващи се от същото като теб.... Да направите нещо заедно, нещо, което е излязло от вас самите.... Не е ли всичко това прекрасно?! За всичко това е нужно ВРЕМЕ...


КОГА??? .....


"Това не е учене.... това е просто игра".

"Не може сега да си играеш, имаш да учиш".


Мисля си - КОЛКО МНОГО ПРОПУСКАТ НАШИТЕ ДЕЧИЦА, затворени в класните стаи по 6 и повече часа на ден, слушащи неща, които не ги интересуват, учещи по неразбираемо написани учебници, седящи на едно място. Третираме ги като животинчета, които трябва да мълчат и да седят на едно място! Да поглъщат даваното им и да са щастливи /е, последното не е задължително, не ни интересува дали са щастливи/.

ЗАЩО?

На кого е нужно това?

Колко НАУЧЕНИ и ОБРАЗОВАНИ излизат от това място, наречено училище?

На какво ГИ УЧИМ?

Учим ги на това, което не харесваме - да бъдат комформисти, да правят това, което им нарежда някой друг, да се отчуждят от себе си, от родителите си, от интересите си, от талантите си, да се примиряват, да не задавт въпроси, да се държат неадекватно, да учат само за оценки, да бъдат зависими от мнението на друите...


А после се чудим защо живеем в такава държава, попсуваме малко, оплюем учителите и си легнем спокойни, че утре децата са на училище?!


Бистра Иванова - 2017

10 views0 comments