Вчера Никола влетя в колата след училище с широка усмивка и с думите - биологията е страшно, ама страшно интересна! И вече направихме училищния вестник, има го, наистина го има! (След две години неуспешни опити и настояване от негова страна в старото училище). Питам - каква е разликата, защо биологията сега е интересна, а преди не беше. Казва - не знам, уж същия материал преподават. Може би защото харесвам госпожата, а и мога да задавам колкото си искам въпроси, представяш ли си! Мога да задавам въпроси и никой не ми се кара! На рождения му ден съседите го попитаха как си представя следващата година и какво иска да направи през нея. Отговори, че иска да научи перфектно английски, учителката е казала, че ще му помогне и се обърна към мен да ми съобщи, че щял да си поръча някакъв нов учебник. Освен това, никой не го наказал и изгонил от час, когато показал как може да говори английски с руски акцент. Напротив - всички се забавлявали, а учителката му казала, че наистина е много добър. Никола е бил само няколко дни в новото училище, още не смея дори да се зарадвам истински, но промяната е огромна в него, дори за този кратък период. Мисля, че и тези няколко седмици, в които пътувахме и не беше на училище, му се отразиха добре, като буфер между двата свята, като поемане на въздух и отваряне на място за приемане на новото. В началото много страда за приятелите си от стария клас, даже плака доста в първите дни, но сега е много щастлив, че не му се налага да ходи повече в старото училище. Досега всяко лято имам едно слънчево дете, а през цялата учебна година имам друго дете - нервно и тъжно. Това се отразява и на мен и моята работа. А сега се събужда отново с усмивка, развълнуван. Благодаря! Толкова спокойни, разумни и умеещи да общуват помежду си деца на едно място не бях виждала. Събрали сте ги такива и сте им помогнали да останат такива.